От както свят светува човечеството се е разделило на отделни групи, наречени народи. Същността на един народ се изразява и обособява в неговото историческо развитие и народно знание, т.е. неговия фолклор, който се предава устно и показно от поколение на поколение.
Фолклор дума от английски произход и означава народопис, народна мъдрост и народно знание. В
ъв
фолклора се оглежда многоликия живот на народа, нормите му за съществуване, духовната и веществена култура, както и темперамента на народа. С него се обозначават всички словесни, словесно-музикални и танцови произведения, от които личи творческата надареност на народа. Танцът е също част от народната култура, затова съдим от факта, че човечеството е започнало да танцува още от преди съществуването на членоразделната реч.

Танцът е едно от най-великите изкуства

с ясно обособени цели и нужди от него!!!

Танц дума от немски произход и означава игра върху музикален съпровод.

Той е един динамичен процес, който протича във времето и се развива в пространството и всичко това е продиктувано от душевния мир у човека. Като израз на вътрешни импулси, танцът представлява много общи свойства. При него езика и говора липсват, организиран е от един общ музикален ритъм само чрез жестове, мимики и движения на целия корпус. Танцът е музическо изкуство, защото чрез точното отмеряне на ритмичните времена в музиката, движенията дават израз на духовните изживявания на човек.
Българската държава претърпява големи културни промени, по време на вековната си история. През българските земи са преминали много народи, с различен бит и култура, които са оставили траен отпечатък в нашата съвременна култура. Това става ясно най-вече от народните песни, танци и обреди, изпълнявани различно във всеки един край на страната. Голямото разнообразие на движения, ритмичния строеж, динамичност и начин на изпълнение налага обособяването на различни етнографски области: Северняшка, Добруджанска, Родопска, Пиринска, Шопска, Тракийска и Странджанска.